Забележителности във Враца и региона

   Природни забележителности
 Исторически забележителности
  ✔ Пещера Леденика   ✔ Исторически музей
  ✔ Проход Вратцата   ✔ Етнографски комплекс
  ✔ Водопад Скакля   ✔ Кула на Мешчиите
  ✔ Водопад Боров Камък   ✔ Куртпашова кула
  ✔ Божият мост   ✔ Комплекс Вестителят
  ✔ Резерват Врачански карст   ✔ Къща на Баба Илийца
  ✔ Ритлите   ✔ Връх Околчица


Природни забележителности

Пещера Леденика
 
Концертната зала в Леденика
снимка: Иван Андреев
Пещерата Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Намира се на 16 км  от  живописния град  Враца.  Изграден е  асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай    скалите и горските масиви на Врачанския Балкан и достига до самия вход на пещерата. Леденика е разположена на 830 м надм. височина. Дълга е 320 метра и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8 градуса. Влажността на въздуха е 92 %.
Езерото на желанията
снимка: IVOMANN
Пещерата Леденика има едни от най-красивите зали и формирования  - "Езерото на желанията", "Проходът на грешниците". 
Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите — "Концертната зала". Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора "Завеските" и се достига до "Бялата зала". Най-високата точка в пещерата се нарича "Седмото небе". Единствено в Леденика може да се види насекомото Светломразец. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Оттук можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.
 
_____________________________________________

Проход Вратцата

Вратцата от птичи поглед
снимка: verticalworld.net
Прохода Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. Прохода се намира точно на 2 км от централния площад на Враца. Лесно достъпен е както пеша, така и с автомобил. През прохода минава асфалтиран път, водещ до пещерата Леденика, ски-писта Пършевица и  красивото балканско село Згориград. Района е едно от любимите места за разходка на врачани и гостите на града. Наблизо има езеро с водни колела и ресторант с гледка към скалите.
Прохода Вратцата
снимка: Ивайло Иванов
На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми — големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.

Още за: Прохода Вратцата
_____________________________________________

Водопад Скакля

Водопад Скакля е най-високият непостоянно течащ водопад в България. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца, както и повечето квартали на града.

Вижте как изглежда водопада в периодите на пълноводие и след обилен дъжд:  видео

____________________________________________

 

Водопад Боров камък 


Водопад Боров Камък
снимка: Хари Берковски
Водопад Боров камък над село Згориград се счита за един от най-красивите в България. Висок е 63 метра. Всеки, който иска да го види, може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Шест дър­вени моста, множество стъл­би и каменни стъпала, раз­положени от двете страни на реката отвеждат до водопа­да Боров камък. Пъ­теката преминава зад вод­ната завеса, изкачва се по стръмната скала до горната част на водопада и излиза на красива поляна.
Водопад Боров камък е подходящ за екстремно катерене по лед, когато замръзне.

още за: Боров камък (от waterfallsbg.info)

_____________________________________________
  
Божият мост

Божият мост
снимка: valio69 (photo-cult.com)
Божият мост е красив карстов феномен, представляващ скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра.   Впечатляващо е, че в тунела по стените има скални колони, които подпират гладкия таван, а пукнатините придават на стените мозаичен изглед. Божият мост се намира на около 12 км северно от Враца. До природната забележителност може да се достигне по пътя за с. Чирен. 
Божия мост е перфектна дестинация за туризъм и отдих. Въпреки, че не е сред най-известните забележителности на България, напоследък посещаемостта на скалния мост значително се увеличава.
Природният феномен е образуван в продължение на хиляди години. Скалите форми са наречени Божия мост в името на преклонението на хората към красотите на местността, които никоя човешка ръка не би могла да създаде.
Районът около Божия мост е облагороден. Изградени са пейки и има обособени места, където може да се пали огън.  
Недалеч е добре възстановеното парче от крепостта Градище от късноримската епоха и ранното българско средновековие. Стената й е дълга над 80 метра.
 
 
_____________________________________________
 
Резерват Врачански карст

Врачански карст е резерват в природен парк „Врачански Балкан”. Заема площ от 1409 ха. Обявен е за такъв през 1983 г. Резервата обхваща карстов масив с дължина 10 км, който се състои от множество пещери, пропасти, отвесни скални стени, достигащи до 450 м. В него са разпространени множество реликтни, ендемични и застрашени растителни видове. Срещат се кокиче, самодивско лале, горска съсънка. Типичен представител е българският ендемит келереров кентрантус. От животинските видове са разпространени гарван гробар, египетски лешояд, черен щъркел, жълтоклюна чавка, алпийски бързолет. 

Още за резерват Врачански карст (oт vr-balkan.net)

_____________________________________________

Ритлите
 
Ритлите
снимка: Диляна Гергова
Ритлите са варовикови скални образувания, намиращи се в северния край на Искърския пролом, край село Люти брод (на 16 км южно от Враца).
Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанския Балкан. Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. За разлика от тези, които се намират на левия бряг на реката, „ритлите“ по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Между отделните скални стени растат предимно широколистни растения.
„Ритлите“ са се образували преди около 120 милиона години. Предполога се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море. По-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига са се образували „Ритлите“ в днешния им вид.
 
В близост се намира Черепишкият манастир.

_____________________________________________


Исторически забележителности

Регионален исторически музей

В зала "Рогозенско съкровище"
снимка: salsadefuego.eu
Историческия музей във Враца е включен  в
 Стоте национални туристически обекта. Сградата е една от малкото в България (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите на съвременен музей.
Тук се съхранява Рогозенското съкровище - най-голямото тракийско съкровище откривано досега. Общото му тегло е над 20 кг. Състои се от 165 кани, фиали и чаши от сребро с позлата. Уникална е украсата на съдовете, покрити с растителни и геометрични орнаменти, изображения на хора и животни, сцени от древногръцката и тракийска митология.
Друга голяма находка, която може да се види в музея е съкровището от Могиланската могила.
Музейната експозиция в историческия музей обхваща 9 зали и 3 къта – залите “Археология”, “Тракийски съкровища”, “Рогозенско съкровище”, “История на България 15-19 век”, “Ботева зала”, “Нова история”, “Носители на Международна Ботевска награда”, “Каменна дъга”, ХГ “Иван Фунев” и Лапидариум.
От 2013 година две от залите са специално оборудвани и обособени в Музей от хартия. Тук са експонирани над 100 триизмерни копия на шедьоврите на човешката цивилизация, изработени, чрез иновативната технология Zn Art, дело на българския художник Красимир Тодоров.

още за Регионален исторически музей - Враца

_____________________________________________

Етнографско-възрожденски комплекс
„Свети Софроний Врачански“

Училище Възнесение
снимка: Momchil Tomov
ЕВК „Св. Софроний Врачански“ e архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Тук са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил, и две обществени сгради от същия период. Това са къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, както и сградата на възрожденското училище „Възнесение” и църквата „Св. Възнесение”. Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата.

В сградата на училище “Възнесение” е разположена основната експозиция на комплекса. Представена е народната култура на врачанския край, типични местни занаяти, производства, културно-битови традиции, вкл. и “Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България".
Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България,
Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век.
В къщата на Григория Найденов се помещава експозиция „Светът на детето“ от края на XIX и началото на XX век.
В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство, бубарство и копринарство.

Музея на файтоните
снимка: Vassia Atanassova
Голям интерес за туристите предизвиква и своеобразния музей на файтоните. Те са произведени в предприятието на видния врачански индустриалец Мито Орозов

_____________________________________________

Кула на Мешчиите

Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Тя е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града. Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца.
Смята се, че кулата датира от XVI век. Имала е жилищно-отбранителен характер.  
Формата ѝ е правилна каменна призма с височина 13,4 метра. Състои се от приземен и три надземни етажа. Приземието е имало складово предназначение, а 3-те етажа са ползвани за жилищни нужди. Кулата на Мешчиите е изградена от ломени камъни, споени с хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,8 м.
В края на XIX век е била преустроена за часовникова кула. През 2006 година кулата е реконструирана, монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.


_____________________________________________

Куртпашова кула

Куртпашовата кула се намира в югозападния край на централния площад "Христо Ботев", точно през сградата на Историческия музей. Кулата е  фортифика- ционно средновековно съоръжение, по подобие на кулите донжон, която се е използвала като укрепено жилище на местен феодал. Тя датира от 17 век, но нейните елементи и начин на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на късното българско средновековие. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни етажа, които са използвани за живеене.
Със своя оригинален силует, въпреки неголемите си размери (квадрат със страна 5,90 м и височина 11 м), кулата създава впечатление за средновековен замък.

От 2012 г. Курпашовата кула е отворена за посещение. На първия етаж функционира и музеен бутик за продажба на сувенири и копия на музейните експонати.

_____________________________________________

Комплекс Вестителят


"Хижата" и паметника на Вестителя
снимка : Benxiongmao
Комплекс Вестителят  е  изграден в подножието на Врачанския Балкан. Най-интересните обекти тук са Туристическият дом, известен повече като "Хижата", както и паметникът на Вестителя на Свободата. Оттук се разкрива чудесна панорамна гледка към града. Това е и едно от любимите места за разходка на врачани. До "Хижата" се достига посредством 463 каменни стъпала започващи от самия център на Враца. По-лека алтернатива е плавното изкачване по обиколните алеи сред аромата на борова гора и чуруликащи птички.

Туристическия дом ("Хижата") е построен през 1926 г. с доброволния труд на врачани. През годините до наши дни той е служил за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.
През 2005 г. "Хижата" е почти изпепелена при пожар, възникнал в едно от помещенията, използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново след мащабна реконструкция. За възстановяването ѝ са осигурени средства от общината, както и от дарения на граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи историята на врачанското туристическо движение.
В непосредствена близост до "Хижата" се намира паметникът на Вестителя на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект — Стойко Дончев.

Вестителя на свободата
снимка: Хари Берковски
На стотина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско.

Комплекс Вестителят е запечатан в една от сцените на големия български филм "Момчето си отива". Панорамната гледката към Враца и към красивия и величествен Балкан, до ден-днешен продължават да са едно от най-предпочитаните за снимане места от врачани и туристите посещаващи града.

_____________________________________________

Къща-музей на Баба Илийца

Къщата на Баба Илийца
снимка: ggumanov
Къщата-музей на Баба Илийца се намира в село Челопек, на 6 км от Враца
Баба Илийца е българка, помогнала на Ботевата чета след разгромяването и край връх Околчица във Врачанския балкан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четници. Според историята на родното село на баба Илийца с. Челопек, тя е вървяла по малка пътека в планината, известна само на местните, а след това е преплавала река Искър с лодка.
С историята се запознава и Иван Вазов през 1899 г., когато гостува в с. Челопек. Тя го вдъхновява да напише известния разказ "Една българка", където възпява нейния подвиг. Първоначално разказът носи друго име („Челопешката гора”), но след първото му издаване авторът решава да насочи вниманието на читателите още от самото начало към най- същественото, а именно подвига на баба Илийца. Заглавието обобщава в едно всички качества на българите в една достойна жена.
104 години по-късно потомците на легендарната българка и общината почитат паметта ѝ с построяването на къща-музей. Къщата е възстановена изцяло в първоначалния ѝ вид..
Къщата-музей е в близост и до връх Околчица, който е сред Стоте национални туристически обекта, и също разполага с печат за N 17. В къщата е подредена една изключително богата и забележителна експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типичните народни носии за този край на България и т.н. Голям интерес за туристите представлява родословното дърво на прословутата българка.

_____________________________________________

Връх Околчица

Паметника на Околчица
автор: desivasileva
Лобното място на Христо Ботев се намира на 17 км. от града в местността Йолковица във Врачанския Балкан. В близост е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст, който увековечава подвига на революционера. Мястото за издигане на паметника е избрано през 1901 г. от специална комисия, в която участват и девет от Ботевите четници. Избрано е място, което е достъпно и най-близко до последното сражение на четата през 1876 г. Паметникът е поставен през 1926 г. на Колова поляна, сега известна като Ботева поляна. През 1947 г. е решено кръстът да се преустрои в петолъчна звезда, а през 1991 г. той отново възвръща първоначалния си вид.
Паметникът е с височина 26,60 м, като в основата му се намира параклисът „Св. Георги”. Включен е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Красивата природа около паметника и богатата история на региона привличат много туристи и гости от страната и чужбина.
Всяка година на 2 юни в подножието на паметника се провежда всенародно поклонение, на което присъстват държавни ръководители и хиляди Ботеви поклонници. Тук завършва и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета „Козлодуй – Околчица”, който се провежда от 1946 г. насам без прекъсване.
Връх Околчица е любимо място на делтапланеристи от страната и чужбина и предпочитано място за отдих през почивните дни. Тук се провежда и музикалния фестивал Vola Open Air.

2 коментара:

  1. Чудесно представена предварителна информация. Така човек ще знае къде да отиде и какво да гледа.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, много добра информация, преди години посетихме Враца,но доста от тези места не сме посетили и ето сега е момента да го направим.

    ОтговорИзтриване